Григор Лилов изригна във фейсбук: Похарчихме 2,5 млрд. лв. за бойна техника, а тя не върши работа
Въпреки изхарчените 2,5 милиарда лева през последните 11 години за бойна техника, Григор Лилов счита, че тя не е годна за употреба и армията ни продължава да разчита на остарели самолети, хеликоптери, пехотни машини и фрегати.
Журналистът счита, че по този начин дълго програмираното превъоръжаване на армията ни още не е реалност.
Поместваме мнението на Лилов, изразено на персоналния му профил във фейсбук, без редакторска интервенция:
SOS ЗА ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕТО НА АРМИЯТА
От десетилетие насам макар гръмките заклинания и разнообразни планове и стратегии в България превъоръжаването на армията ни към този момент не се случва.
Някой ще възрази: в интервала от 2002 до 2013 година бяха усвоени 2.5 милиарда лева за пазаруване на нова техника – самолети „ Спартан “, аероплан „ Пилатос ” (не за бойни дейности,а за ВИП транспорти!!!), хеликоптери „ Кугър “, бойни пехотни машини „ Пантер “, „ Мерцедес “-и, две фрегати от Белгия...
Но на процедура съвсем нищо от това не е боеспособно и годно за приложимост.
Например единственият ни останал летящ „ Спартан ” беше потрешен при започване на тази година, а контракт за реновацията на тези самолети се подписа едвам през май.
От 12-те закупени хеликоптера „ Кугър ” летяха 4, един от които изгубихме неотдавна след злополука. Споровете сред България и доставчика „ Юрокоптер ” се точат години наред, към този момент се стигна и до събеден арбитраж. Но към този момент никой у нас не дава или не желае да даде отговор за какво в контракта не са били написани тъкмо изискванията за поддръжка, употреба и аварийни елементи.
За одисеята с бойните самолети за авиацията всички към този момент знаят задоволително след избухналите публични кавги.
Не знаят, че по всяка възможност тя ще продължи.
______________________________________________
Защото гласуваните от Народното събрание на 8 юни със 151 гласа " за ", единствено 7 – „ срещу ” и един въздържал се народен представител 1,8 милиарда лв. (около 1.125 милиарда $ равностойност) стигат изцяло за покупка на напълно, но напълно нови изтребители F-16. Но кой известно е приказва за доставки на бойни изтребители от «втора» ръка.
______________________________________________
За съпоставяне с българската рационализация на армията и метода, по който се харчат средствата за нея, е потребно да се види международната процедура.
Например тези дни - на 25 юни компанията «Lockheed Martin ” получи контракт от държавното управление на Съединени американски щати на стойност 1,2 милиарда $ за последна трансформация F-16 Block 70 за Кралските Военновъздушни сили на Бахрейн. Това е първия контракт и първа продажба на тази най-нова и модерна трансформация и това ще са първите самоленти, които ще слязат от новата поточна линия за F-16, която ще се намира в Грийнвил, Южна Каролина.
=================
Забележете, че с горе-долу българската сума за осъвременяване на авиацията ни се купуват не 8 бройки, каквито са родните планове, а два пъти повече - 16 напълно нови самолета F-16. Цената на един е излязла по 75 млн. $ на аероплан при планувани от нашия властови хайлайф разноски за численост съвсем два пъти по-високи - 140 млн. $!
===================
При това, както към този момент се вижда, управляващите още веднъж ще предпочетат техника «втора» и даже «трета» ръка, платена неимоверно по-скъпа, в сравнение с коства напълно ново и съвременно оръжие.
Освен щатски самолети ще се желаят оферти за нови „ Юрофайтър ” от Германия и втора употреба от Италия, за нови и използвани „ Рафал ” от Франция и за нови и втора употреба „ Грипен ” от Швеция.
От американците, израелците и Португалия ще се търсят оферти за използвани F-16. Още две предложения ще бъдат поискани от Съединени американски щати, този път за нови и за използвани F-18.
Но за какво внезапно се желаеха предложения за различен вид, по-тежък военен аероплан, не толкоз приспособен за България? Защото F-18 не ни е по джоба, само че за сметка на това оферта за него ще задраска тази за F-16. Т.е. вършат се комплицирани " врътки " да бъде аргументиран някак си разновидността за какво България не желае най-съвременното сега и изцяло по джоба ни - F-16, трансформация 70.
Има пояснение за какво се избира летящ скрап (португалските самолети) или осъвременен подобен (от Съединени американски щати, Италия, Франция и Швеция) То е просто: всичко «голямо» в България – от автомагистралите до превъоръжаването на армията е на първо място спекулация и комисион зад кулисите.
~~~~~~~~МНОГОМИЛИОНЕН СКРАП -
~~~~~~~~ЕТИКИРАН КАТО " БОЙНИ КОРАБИ "
Най-крещящ образец за този остапбендеровски метод е одисеята към фрегатите за военно-морския ни флот. Тя наподобява на измамата " тука има - тука нема! "
Навремето се отказахме от френското предложение (4 фрегати за милиард долара). Тази договорка се трансформира в геополитически интерес. София ухажваше Париж, тъй като Франция интензивно работеше и реализира освобождението на нашите медицински сестри в Либия. Веднага след триумфа на договарянията на Саркози с Кадафи покупката зацикли вечно. В отговор Елисейският замък наточи острата френска рапира и мълчешком блокира влизането ни в Шенгенското пространство.
В последна сметка България купи 3 белгийски фрегати на остаряло. Съвсем амортизирани и на практика негодни за военни дейности.
А като за похлупак като че ли преднамерено бяха тирпилирани даже и лимитираните бойни благоприятни условия за тези кораби.
Заради подръжката им започва противен развой на вътрешна канибализация – сваляха се елементи от една фрегата, с цел да се сложат на друга. Така фрегатата „ Горди “ вместо военен транспортен съд се трансформира в склад, от който се изписваше нужното. Моряците прибягнаха до тази последна мярка, тъй като средства за поддръжка на корабите в бюджета на Военноморски сили не се предвиждаха. И е по-добре да имаш две работещи фрегати за сметка на третата, в сравнение с нито една.
Запознатите със случилото се и протичащото се разправят, че белгийските Военноморски сили безусловно с лупа издирили всичко по своите бази и като резултат ни пратили 100 контейнера с имущество и аварийни елементи. България обаче години наред не откри пари да ги транспортира от Зеебрюге до Варна и Бургас!???
Изтече и ресурсът по време на валидност на противокорабните ракети „ Екзозет “ на кораба „ Дръзки “. Те трябваше да бъдат унищожени посредством пуск в морето, с цел да се обучат и моряците.
Обаче това не се случи, тъй като нямаше дизелово гориво за корабите, с цел да се изолира регионът на стрелбите.
Всъщност имаше, то се разходваше за други цели - за генераторите на корабите. Те произвеждаха пет години ток, защото не бе платен обикновен преобразовател на напрежението от 60 Hz (белгийски стандарт) на българския с 50 Hz.
Това е абсурден факт - от идването им в България, на четирите кораба работят денонощно генераторите им, работещи на мазут и консумиращи 50 литра на час или 144 тона общо на месец. Това са близо 2000 тона годишно, години наред, на повишени по отношение на пазарните цени, поръчвани постоянно " незабавно " на защити близки компании.
Връх на парадокса беше, че за край вместо бойни стрелби министерството заплати 500 000 лева, с цел да бъдат унищожени ракетите „ Екзосет “ в заводите „ ТЕРЕМ-Костенец “. С „ Верни “ и „ Горди “ нямаше такива проблеми, тъй като по този начин и не бяха снабдени с противокорабни ракети.
Фрегатите ни излязоха доста «евтино» – действително се оказаха неспособни за съществени бойни дейности заради остарели системи, въоръжения и радари, неподлежащи на рационализация.
Въпреки че две от тях, „ Дръзки “ и „ Верни “, са със документ, че дават отговор на натовските стандарти, те са несъвместими с тези стандарти. Причината е, че не могат да поразяват надводен съперник отвън обсега на единственото си... оръдие!
Освен това торпедата им също са с изминал период на валидност. Затова битката с противников подводници може да се води единствено с бомбомета, който също е с стеснен запас и боекомплект.
Факт е, че още през 2001 година белгийските Военноморски сили в собствен разбор установяват, че през 2008 година изтича ресурсът им и ще са нужни по към 75 млн. евро на транспортен съд за рационализация. Тя ще удължи живота едвам с 10 години и по тази причина е решено да се смъкват от въоръжение.
Невероятно наподобява кабинетът на цар Симеон, който направи покупката, да не е знаел тези обстоятелства. Но у нас всичко е допустимо – даже и невъзможното.
Заради тази обстановка хем да имаш (фрегати), хем да ги нямаш (бойните им възможности) в този момент още веднъж се заприказва за покупка на многоцелеви патрулни кораби (корвети).
Обаче подписаният за задачата с нашата компания „ Делфин ” контракт се оказа неосъществим. Българската компания в края на предходната година се отхвърли от него заради ценови съображения - промени в закона, с които стартира да се начислява Данък добавена стойност върху тези покупко-продажби.
По всичко проличава, че за плана преди време са лобирали повече от добре сложени български бизнес играчи. МТГ " Делфин " е измежду спонсорите на ФК " Лудогорец ", което незабавно провокира асоциации с името на мощния предприемач Кирил Домусчиев като един от евентуалните последователи на превъоръжаването на Военноморски сили. Но е противоречиво дали България има опциите да построи от малко малко актуален военен транспортен съд.
Заради казуса с данъчното облагане ръководещите усилиха цената от 820 млн. лева за 2 кораба на 964 млн. – със цената на ДДС-то. Идеята остана същата – корабите да се строят взаимно с компанията „ Делфин ”. Спорно обаче е дали родната компания ще се навие още веднъж, от една страна, а от друга – дали е във опциите й да взе участие или да построи най-съвременни бойни кораби. (тези, които направи за африканската страна Екваториална Гвине имат спецификата на патрулни катери и са екзотични – да вземем за пример са въоръжени с противотанково оръжие!)
От плановата документи за новите корвети също по този начин излиза наяве, че една от концепциите на военните е при ескалация на напрежението да употребяват патрулните кораби за отбрана на платформите за рандеман на петрол и газ в черноморския шелф на страната ни. " Това е в необятното икономическо пространство на България. Гранична полиция не може да свърши тази работа, тъй че най-вероятно ще се разчита на нас да изпълним тази активност ", разяснява по този мотив някогашният боен министър Ненчев.
Може би аргумент има. Затова още през ноември предходната година бяха отправени претенции и получени ориентировъчни оферти от 11 български и непознати компании.
Осем от тях са корабостроителници. Става дума за фирмите: DCNS, Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG, BAE Systems, DAMEN, Fincantieri, Navantia, ThyssenKrupp и нашенската МТГ-Делфин. Седем от тях са дали съответни примерни предложения, като най-евтината е към 665 млн. лева, а най-скъпата към 1.2 милиарда лева.
Трябва да се знае, че тези суми въпреки всичко са планирани и могат да варират с към 15-20% в цената. Отделно се калкулират разноските за поддръжка на двата патрулни кораба в границите на 30-годишен витален цикъл – най-вероятно съгласно специалистите ще са сред 120 и 180 млн. лева по сегашната стойност на лв..
__________________________________
Проблемът обаче е същият като при изтребителите – в българското предложение се планува и покупка на техника „ втора употреба ”, както и опция бойните кораби да се създават напълно или частично у нас.
___________________________________
Но гордостта „ Made in Bulgaria ” може да се окаже доста скъпа и безполезна реклама на родното. Защото експертите знаят, че един актуален военен транспортен съд е извънредно високотехнологично произведение, включително и в най-елементарното му – корпусът и малко страни по света са в положение да го произведат.
Вторият проблем е цената. Ориентировъчно без ДДС-то тя излиза на четвърт милиард на корвета (толкова беше преди време скъпото френско предложение, от което се отказахме).
Висока или ниска е тя?
Висока е - даже и за нов транспортен съд, камо ли пък за втора или трета ръка фрегата или корвета, която по плановете би трябвало да е лек вид. Например свръхмодерната шведска лека корвета – флагман на техния флот „ Висби ” коства 180 милиона $ и е същински многоцелеви транспортен съд, включително и с опция за битка с подводници.
Най-сетне последния вик на модата за неголемите военни кораби е основаването им като тримаран. Такава е дребната корвета Visby, за който към този момент стана дума. Такива са и американските патрулни многоцелеви кораби – фрегати от клас Independence.
Подобна структура при по-малки кораби обезпечава надалеч по-висока мореходност и боеспособност. Боеспособност, тъй като въоръжението им може да се употребява при неспокойствие 5-6 бала, до момента в който при класическата компановка (еднокорпусен кораб) това става невероятно при талази над 3 до 4 бала.
Освен това по предписание тримараните са и по-бързи при равни мощности на моторите. Те имат и по-голяма повърхност на палубата, което разрешава разполагането на по-тежък вид хеликоптер.
Прогнозите на експертите сочат, че в околните години над половината от корабите в тези класове – дребни фрегати и разнообразни видове корвети ще са тримарани. А родната промишленост е безпределно надалеч освен от действителните софтуерни благоприятни условия, само че даже и от познанието за подобен вид структура.
Затова по всичко проличава, че историята с патрулните ни кораби ще се трансформира в същинска авантюра, повтаряща тази с бойни изтребител. И в последна сметка няма да имаме нищо ново и модерно.
А в случай че имаме нещо, то ще е плаващ скрап, както сподели историята с белгийските фрегати.
*****
Цени на корвети ( българска сума за покупката е с равноценност 300 млн. $ на корвета - полуродно произвеждане или на остаряло за 1 бр.):
Braunschweig K-130 (Германия) - 309 милиона $
Кеда (Малайзия) - 300 милиона $
Baynunah (ОАЕ) - 137 милиона $
Карефе (Оман) - 262 милиона $
MILGEM корвети (Турция) - 250 милиона $
Сигма (индонезийски / марокански) - 222 милиона $
Visby (Швеция) - 184 милиона $
Фаладж 2 (ОАЕ) - 136 млн. Долара
BAM морски транспортен съд за деяние (Испания) - 116 милиона $
Тринидад и Тобаго - 76 милиона $
Отаго (Нова Зеландия) - 62,6 милиона $
Кнуд Расмусен (Дания) - 50 милиона $
Clyde (Великобритания) - Щатски долар 47,000,000
Sentinel (Франция) - 47 милиона $
Река (Великобритания) - 31 400 000 щатски $
Сара Баартман / Damen 8313 OPV (Южна Африка) - 20 милиона $
на фотосите са шведската корвета Висби и американските многоцелеви леки кораби (леки фрегати) - Independence (Независимост)
Журналистът счита, че по този начин дълго програмираното превъоръжаване на армията ни още не е реалност.
Поместваме мнението на Лилов, изразено на персоналния му профил във фейсбук, без редакторска интервенция:
SOS ЗА ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕТО НА АРМИЯТА
От десетилетие насам макар гръмките заклинания и разнообразни планове и стратегии в България превъоръжаването на армията ни към този момент не се случва.
Някой ще възрази: в интервала от 2002 до 2013 година бяха усвоени 2.5 милиарда лева за пазаруване на нова техника – самолети „ Спартан “, аероплан „ Пилатос ” (не за бойни дейности,а за ВИП транспорти!!!), хеликоптери „ Кугър “, бойни пехотни машини „ Пантер “, „ Мерцедес “-и, две фрегати от Белгия...
Но на процедура съвсем нищо от това не е боеспособно и годно за приложимост.
Например единственият ни останал летящ „ Спартан ” беше потрешен при започване на тази година, а контракт за реновацията на тези самолети се подписа едвам през май.
От 12-те закупени хеликоптера „ Кугър ” летяха 4, един от които изгубихме неотдавна след злополука. Споровете сред България и доставчика „ Юрокоптер ” се точат години наред, към този момент се стигна и до събеден арбитраж. Но към този момент никой у нас не дава или не желае да даде отговор за какво в контракта не са били написани тъкмо изискванията за поддръжка, употреба и аварийни елементи.
За одисеята с бойните самолети за авиацията всички към този момент знаят задоволително след избухналите публични кавги.
Не знаят, че по всяка възможност тя ще продължи.
______________________________________________
Защото гласуваните от Народното събрание на 8 юни със 151 гласа " за ", единствено 7 – „ срещу ” и един въздържал се народен представител 1,8 милиарда лв. (около 1.125 милиарда $ равностойност) стигат изцяло за покупка на напълно, но напълно нови изтребители F-16. Но кой известно е приказва за доставки на бойни изтребители от «втора» ръка.
______________________________________________
За съпоставяне с българската рационализация на армията и метода, по който се харчат средствата за нея, е потребно да се види международната процедура.
Например тези дни - на 25 юни компанията «Lockheed Martin ” получи контракт от държавното управление на Съединени американски щати на стойност 1,2 милиарда $ за последна трансформация F-16 Block 70 за Кралските Военновъздушни сили на Бахрейн. Това е първия контракт и първа продажба на тази най-нова и модерна трансформация и това ще са първите самоленти, които ще слязат от новата поточна линия за F-16, която ще се намира в Грийнвил, Южна Каролина.
=================
Забележете, че с горе-долу българската сума за осъвременяване на авиацията ни се купуват не 8 бройки, каквито са родните планове, а два пъти повече - 16 напълно нови самолета F-16. Цената на един е излязла по 75 млн. $ на аероплан при планувани от нашия властови хайлайф разноски за численост съвсем два пъти по-високи - 140 млн. $!
===================
При това, както към този момент се вижда, управляващите още веднъж ще предпочетат техника «втора» и даже «трета» ръка, платена неимоверно по-скъпа, в сравнение с коства напълно ново и съвременно оръжие.
Освен щатски самолети ще се желаят оферти за нови „ Юрофайтър ” от Германия и втора употреба от Италия, за нови и използвани „ Рафал ” от Франция и за нови и втора употреба „ Грипен ” от Швеция.
От американците, израелците и Португалия ще се търсят оферти за използвани F-16. Още две предложения ще бъдат поискани от Съединени американски щати, този път за нови и за използвани F-18.
Но за какво внезапно се желаеха предложения за различен вид, по-тежък военен аероплан, не толкоз приспособен за България? Защото F-18 не ни е по джоба, само че за сметка на това оферта за него ще задраска тази за F-16. Т.е. вършат се комплицирани " врътки " да бъде аргументиран някак си разновидността за какво България не желае най-съвременното сега и изцяло по джоба ни - F-16, трансформация 70.
Има пояснение за какво се избира летящ скрап (португалските самолети) или осъвременен подобен (от Съединени американски щати, Италия, Франция и Швеция) То е просто: всичко «голямо» в България – от автомагистралите до превъоръжаването на армията е на първо място спекулация и комисион зад кулисите.
~~~~~~~~МНОГОМИЛИОНЕН СКРАП -
~~~~~~~~ЕТИКИРАН КАТО " БОЙНИ КОРАБИ "
Най-крещящ образец за този остапбендеровски метод е одисеята към фрегатите за военно-морския ни флот. Тя наподобява на измамата " тука има - тука нема! "
Навремето се отказахме от френското предложение (4 фрегати за милиард долара). Тази договорка се трансформира в геополитически интерес. София ухажваше Париж, тъй като Франция интензивно работеше и реализира освобождението на нашите медицински сестри в Либия. Веднага след триумфа на договарянията на Саркози с Кадафи покупката зацикли вечно. В отговор Елисейският замък наточи острата френска рапира и мълчешком блокира влизането ни в Шенгенското пространство.
В последна сметка България купи 3 белгийски фрегати на остаряло. Съвсем амортизирани и на практика негодни за военни дейности.
А като за похлупак като че ли преднамерено бяха тирпилирани даже и лимитираните бойни благоприятни условия за тези кораби.
Заради подръжката им започва противен развой на вътрешна канибализация – сваляха се елементи от една фрегата, с цел да се сложат на друга. Така фрегатата „ Горди “ вместо военен транспортен съд се трансформира в склад, от който се изписваше нужното. Моряците прибягнаха до тази последна мярка, тъй като средства за поддръжка на корабите в бюджета на Военноморски сили не се предвиждаха. И е по-добре да имаш две работещи фрегати за сметка на третата, в сравнение с нито една.
Запознатите със случилото се и протичащото се разправят, че белгийските Военноморски сили безусловно с лупа издирили всичко по своите бази и като резултат ни пратили 100 контейнера с имущество и аварийни елементи. България обаче години наред не откри пари да ги транспортира от Зеебрюге до Варна и Бургас!???
Изтече и ресурсът по време на валидност на противокорабните ракети „ Екзозет “ на кораба „ Дръзки “. Те трябваше да бъдат унищожени посредством пуск в морето, с цел да се обучат и моряците.
Обаче това не се случи, тъй като нямаше дизелово гориво за корабите, с цел да се изолира регионът на стрелбите.
Всъщност имаше, то се разходваше за други цели - за генераторите на корабите. Те произвеждаха пет години ток, защото не бе платен обикновен преобразовател на напрежението от 60 Hz (белгийски стандарт) на българския с 50 Hz.
Това е абсурден факт - от идването им в България, на четирите кораба работят денонощно генераторите им, работещи на мазут и консумиращи 50 литра на час или 144 тона общо на месец. Това са близо 2000 тона годишно, години наред, на повишени по отношение на пазарните цени, поръчвани постоянно " незабавно " на защити близки компании.
Връх на парадокса беше, че за край вместо бойни стрелби министерството заплати 500 000 лева, с цел да бъдат унищожени ракетите „ Екзосет “ в заводите „ ТЕРЕМ-Костенец “. С „ Верни “ и „ Горди “ нямаше такива проблеми, тъй като по този начин и не бяха снабдени с противокорабни ракети.
Фрегатите ни излязоха доста «евтино» – действително се оказаха неспособни за съществени бойни дейности заради остарели системи, въоръжения и радари, неподлежащи на рационализация.
Въпреки че две от тях, „ Дръзки “ и „ Верни “, са със документ, че дават отговор на натовските стандарти, те са несъвместими с тези стандарти. Причината е, че не могат да поразяват надводен съперник отвън обсега на единственото си... оръдие!
Освен това торпедата им също са с изминал период на валидност. Затова битката с противников подводници може да се води единствено с бомбомета, който също е с стеснен запас и боекомплект.
Факт е, че още през 2001 година белгийските Военноморски сили в собствен разбор установяват, че през 2008 година изтича ресурсът им и ще са нужни по към 75 млн. евро на транспортен съд за рационализация. Тя ще удължи живота едвам с 10 години и по тази причина е решено да се смъкват от въоръжение.
Невероятно наподобява кабинетът на цар Симеон, който направи покупката, да не е знаел тези обстоятелства. Но у нас всичко е допустимо – даже и невъзможното.
Заради тази обстановка хем да имаш (фрегати), хем да ги нямаш (бойните им възможности) в този момент още веднъж се заприказва за покупка на многоцелеви патрулни кораби (корвети).
Обаче подписаният за задачата с нашата компания „ Делфин ” контракт се оказа неосъществим. Българската компания в края на предходната година се отхвърли от него заради ценови съображения - промени в закона, с които стартира да се начислява Данък добавена стойност върху тези покупко-продажби.
По всичко проличава, че за плана преди време са лобирали повече от добре сложени български бизнес играчи. МТГ " Делфин " е измежду спонсорите на ФК " Лудогорец ", което незабавно провокира асоциации с името на мощния предприемач Кирил Домусчиев като един от евентуалните последователи на превъоръжаването на Военноморски сили. Но е противоречиво дали България има опциите да построи от малко малко актуален военен транспортен съд.
Заради казуса с данъчното облагане ръководещите усилиха цената от 820 млн. лева за 2 кораба на 964 млн. – със цената на ДДС-то. Идеята остана същата – корабите да се строят взаимно с компанията „ Делфин ”. Спорно обаче е дали родната компания ще се навие още веднъж, от една страна, а от друга – дали е във опциите й да взе участие или да построи най-съвременни бойни кораби. (тези, които направи за африканската страна Екваториална Гвине имат спецификата на патрулни катери и са екзотични – да вземем за пример са въоръжени с противотанково оръжие!)
От плановата документи за новите корвети също по този начин излиза наяве, че една от концепциите на военните е при ескалация на напрежението да употребяват патрулните кораби за отбрана на платформите за рандеман на петрол и газ в черноморския шелф на страната ни. " Това е в необятното икономическо пространство на България. Гранична полиция не може да свърши тази работа, тъй че най-вероятно ще се разчита на нас да изпълним тази активност ", разяснява по този мотив някогашният боен министър Ненчев.
Може би аргумент има. Затова още през ноември предходната година бяха отправени претенции и получени ориентировъчни оферти от 11 български и непознати компании.
Осем от тях са корабостроителници. Става дума за фирмите: DCNS, Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG, BAE Systems, DAMEN, Fincantieri, Navantia, ThyssenKrupp и нашенската МТГ-Делфин. Седем от тях са дали съответни примерни предложения, като най-евтината е към 665 млн. лева, а най-скъпата към 1.2 милиарда лева.
Трябва да се знае, че тези суми въпреки всичко са планирани и могат да варират с към 15-20% в цената. Отделно се калкулират разноските за поддръжка на двата патрулни кораба в границите на 30-годишен витален цикъл – най-вероятно съгласно специалистите ще са сред 120 и 180 млн. лева по сегашната стойност на лв..
__________________________________
Проблемът обаче е същият като при изтребителите – в българското предложение се планува и покупка на техника „ втора употреба ”, както и опция бойните кораби да се създават напълно или частично у нас.
___________________________________
Но гордостта „ Made in Bulgaria ” може да се окаже доста скъпа и безполезна реклама на родното. Защото експертите знаят, че един актуален военен транспортен съд е извънредно високотехнологично произведение, включително и в най-елементарното му – корпусът и малко страни по света са в положение да го произведат.
Вторият проблем е цената. Ориентировъчно без ДДС-то тя излиза на четвърт милиард на корвета (толкова беше преди време скъпото френско предложение, от което се отказахме).
Висока или ниска е тя?
Висока е - даже и за нов транспортен съд, камо ли пък за втора или трета ръка фрегата или корвета, която по плановете би трябвало да е лек вид. Например свръхмодерната шведска лека корвета – флагман на техния флот „ Висби ” коства 180 милиона $ и е същински многоцелеви транспортен съд, включително и с опция за битка с подводници.
Най-сетне последния вик на модата за неголемите военни кораби е основаването им като тримаран. Такава е дребната корвета Visby, за който към този момент стана дума. Такива са и американските патрулни многоцелеви кораби – фрегати от клас Independence.
Подобна структура при по-малки кораби обезпечава надалеч по-висока мореходност и боеспособност. Боеспособност, тъй като въоръжението им може да се употребява при неспокойствие 5-6 бала, до момента в който при класическата компановка (еднокорпусен кораб) това става невероятно при талази над 3 до 4 бала.
Освен това по предписание тримараните са и по-бързи при равни мощности на моторите. Те имат и по-голяма повърхност на палубата, което разрешава разполагането на по-тежък вид хеликоптер.
Прогнозите на експертите сочат, че в околните години над половината от корабите в тези класове – дребни фрегати и разнообразни видове корвети ще са тримарани. А родната промишленост е безпределно надалеч освен от действителните софтуерни благоприятни условия, само че даже и от познанието за подобен вид структура.
Затова по всичко проличава, че историята с патрулните ни кораби ще се трансформира в същинска авантюра, повтаряща тази с бойни изтребител. И в последна сметка няма да имаме нищо ново и модерно.
А в случай че имаме нещо, то ще е плаващ скрап, както сподели историята с белгийските фрегати.
*****
Цени на корвети ( българска сума за покупката е с равноценност 300 млн. $ на корвета - полуродно произвеждане или на остаряло за 1 бр.):
Braunschweig K-130 (Германия) - 309 милиона $
Кеда (Малайзия) - 300 милиона $
Baynunah (ОАЕ) - 137 милиона $
Карефе (Оман) - 262 милиона $
MILGEM корвети (Турция) - 250 милиона $
Сигма (индонезийски / марокански) - 222 милиона $
Visby (Швеция) - 184 милиона $
Фаладж 2 (ОАЕ) - 136 млн. Долара
BAM морски транспортен съд за деяние (Испания) - 116 милиона $
Тринидад и Тобаго - 76 милиона $
Отаго (Нова Зеландия) - 62,6 милиона $
Кнуд Расмусен (Дания) - 50 милиона $
Clyde (Великобритания) - Щатски долар 47,000,000
Sentinel (Франция) - 47 милиона $
Река (Великобритания) - 31 400 000 щатски $
Сара Баартман / Damen 8313 OPV (Южна Африка) - 20 милиона $
на фотосите са шведската корвета Висби и американските многоцелеви леки кораби (леки фрегати) - Independence (Независимост)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ